Etappe 11: Pontevea - Santiago de Compostela

Разтеглихме го последният ден. максимално. Щедра късна закуска в бара близо до албергето ( да,оказа се близо,а не както вчера ни заблудиха, за да ни накарат да поръчаме храна, но нейсе! ). Както всички останали пъти, в които съм достигала Сантяго, финалният етап. е скучен от към пейзаж, усеща се края. За щастие няма жива душа. Не мога да забравя колективния марш, който ме изнерви преди повече от половин година. Отклонихме се стратегически за по чаша вино, после неусетно стигнахме Сантяго. За моя изненада не е претъпкано както очаквах, по улиците има място за всички, дори опашката за влизане в катедралата е малка. Снимаме се, взимаме сертификати и изпиваме по още една чаша вино. За Камино, за неочакваните обрати и приятелства. Марио беше единственият човек, когото срещнах през тези единадесет дни. И то на вторият ден, вечерта в ресторанта. Разбирайки,че сме тръгнали по един и същи път и двамата уточнихме, че не желаем чужда компания и да говорим с други хора. Това е основното предимство на Camino de la. Geirra y los Arrieris . За това го избрах . Трудни планински пътища,самота и спокойствие е което предлага. Явно обаче и двамата сме грешали. Прекарахме шест дни от сутрин до вечер заедно. Говорихме за какво ли не. Събрахме песни, повлияни от насроението. Събрахме и книги за прочитане. Цели за постигане. Набелязахме неща, с които да се разделим. Трудно е да намериш приятел на моята възраст . Явно обаче никога не е късно. Дори и да не се видим никога повече съм безкрайно благодарна за появата му в живота ми. Камино ти дава това, от което имаш нужда.

Малко статистика за самото Camino de la Geira y de los Arrieiros ( буквално Пътя на Гейра и мулетарите ). Един от поклонническите маршрути към Сантяго е, официално признат на 29.03.2019.. Свързва Брага и Сантяго де Компостела по протежение на близо 240 километра. Първите му участъци следват древния римски път Via da Geira, а последните преминават по историческите пътища, използвани от мулетарите, които превозвали виното от района O Ribeiro до Компостела.
За разлика от другите такива не разполага с богата мрежа от места за настаняване и изхранване. Има капацитет за. не повече от 12 поклонници по едно и също време. Те и без друго не са много. Известно е с трудният си маршрут,денивелацията, предизвикателният терен и като цяло спартанските условия. През пролетта и есента ,когато водата е много, в голяма част от пътищата тя може да достига до средата на прасеца. Лятото е крайно неподходящо поради високите температури в района. Аз,за съжаление, уцелих точно такъв момент. Но се преборих, макар и на моменти с отчаяние точно заради жегата.

Извод : Camino da Geira y de los Arrieros е с изключително красив маршрут, преминаващо през национални паркове,които са защитена зона . Много история, невероятни панорами и простор. Определя се като трудно и със сигурност изисква добра физическа подготовка, но по - скоро избор на подходящ сезон. Налага носене на храна в раницата, вода на места има много, на места - никаква. Необходимо е да се поддържа връзка с хората осигуряващи местата за спане по маршрута, тъй като много от тях живеят или работят на други места. Най-сигурният начин за ориентиране е предварително свален трак. На места маркировката липсва, на места се покрива с тази на Camino Miñoto , на места е бойкотирана от местните и може да доведе до сериозни обърквания.
Предлага чудесна възможност да се откъснеш от цивилизацията и преди всичко от хората .Камино с дъх на камък и евкалипт, и. мда - разкошно вино!